Всички ние идваме тук от другаде и имаме какво да кажем заради онзи, който ни е пратил тук. Това е посланието, ала не обичам много тази дума, защото е прекалено тържествена. Да кажем онова, което имаме да кажем, е най-важното, защото той ще ни потърси сметка. А какво мисли светът, е съвсем друга история. Склонен съм да мисля, че то не ни засяга.

Жулиен Грийн

Beethoven, Symphony # 7

Уча се да възприемам и разбирам. Не винаги успявам. Но това тук.... тръпна от вълнение.

Събудих се от лош сън и чух колко е тихо в 5 часа сутринта. Станах и си записах - тишината пука в ушите ми нощем.
Нищо особено, но намерих бележката сутринта :).

Революция

от

Славомир Мрожек

В моята стая леглото стоеше тук, гардеробът там, а помежду им масата.

Докато не ми омръзна. Преместих леглото там, а гардероба тук.

Известно време усещах живителния лъх на новото. Обаче после - пак скука.

Дойдох до заключението, че изворът на скуката е масата, по-скоро нейното неизменно централно положение.

Преместих масата там, а леглото в средата. Неконформистки.

Новата новост отново ме оживи и докато траеше, понасях неконформистиката непоносимост, която тя предизвика. Щото сега не можех да спя с лице към стената, а това беше любимото ми положение.

След известно време обаче новостта престана да бъде и остана само непоносимостта. Та преместих леглото тук, а гардероба по средата.

Този път промяната беше радикална. Гардероб в центъра на стаята, това е повече от неконформизъм. Авангард.

Но след известно време... Ех, да не беше това "известно време". С една дума, дори гардеробът в центъра на стаята вече не ми се струваше нещо ново и необичайно.

Трябваше да извърша прелом, да взема принципно решение. Ако в едни определени рамки не е възможна никаква истинска промяна , трябва да се излезе от тези рамки. Изцяло. Когато неконформизмът не стига, а авангардът не дава резултат, трябва да се извършва революция.

Реших да спя в гардероба. Всеки, опитал да спи прав в гардероба знае, че подобно неудобство не позволява никакво спане, да не говорим за изтръпването на краката и болките в гръбнака.

Да, това беше правилното решение. Успех, пълна победа. Защото този път и "известно време" се оказа безсилно. След известно време не само свикнах с промяната, сиреч тя си остана промяна, ами тъкмо обратното, усещах тази промяна все по-силно, защото болката се усилваше с течение на времето.

И всичко щеше да бъде прекрасно, ако моята физическа издръжливост не беше тъй ограничена. Една нощ не издържах. Излязох от гардероба и си легнах в леглото. Спах три денонощия. След това преместих гардероба до стената, а масата в средата, защото гардеробът в средата ми пречеше.

Сега леглото пак е тук, гардеробът там, помежду им е масата. Като ми омръзне, си припомням времето, когато бях революционер.

Това го чух за първи път.

без чайки

Дерето и Синьото на морето

She cried

Брутална е.

....

срещу креативен, предпочитам талантлив.

saw something

както в любовните преживявания човек е най-концентриран в случващото се, то най-много го променя, изважда слабите му страни, измъчва го и по този начин той пораства, така сега ми се струва, че заниманието с кино действа по същия начин. цялата главоблъсканица, уморителната подготовка, общуването с хора, а после свръхконцентрацията по време на снимки, опитът да не се изпусне важното в суматохата, насреща ти – актьорите, които постепенно започват да ти се доверяват, всички, които помагат, изцяло на добра воля и влагат цялото си старание, оператора, с когото се чувствам сигурна, всичкото това ми се струва любовно преживяване. 

и като след всяко такова, остава голямо празно.

Добър ден :)

Забравих, че имам блог и си забравих и паролата...
Нещо се радвам :)
Пръст има слънцето, но не пръст, а цяла лапа - киното!
:)

When You Finish Me

Едно куче

лае под прозореца в нощта. Пресипнало и упорито, някак уплашено лае. 

Кучетата не лаят така, когато е лято. 

Отиде си. Къде ли в тоя студ? 

Зимна приказка

навън.

сънувах,

че той беше отвън, на един балкон, не знам какъв, а аз бях вътре, гледах го през прозореца  в гръб, беше лятно, той с къси ръкави и крачоли, помислих си – за свободен и независим ли се мисли, че може да сваля момичета? предложи им мляко от своето, което пиеше, не от чаша, а от тенджера – предложи го нескопосано, смотано, те не му обърнаха внимание и той си продължи да пие. аз си лежах вътре и го гледах и си мислех какъв тъпак, но толкова добре го познавах и можех да предвидя поведението му, и нещо от сорта на това, че май само аз обичам неговата смотаност ми мина през ума, няма нужда да се докарва пред мен, няма нужда, не това ми харесва, не това, а просто вратлето му в контражур и кривите космати крака. това ми стига.

мисля си за

 зимни познанства
 затрупани със сняг
 и поледица отгоре

а тази песен ги озвучава.

Японският филм

На остров гол живеят двама
и го поливат нощ и ден.
Това е филмът. Друго няма.
И вий скучаете край мен.

Жената, хвърлила черпака,
се просва с хълцания зли.
А вий се смеете във мрака
на глупостта, че сте дошли.

Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?
Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам.

Но на екрана, мълчалива,
жената се изправя пак,
за да полива свойта нива
все тъй, черпак подир черпак.

Сега вървете към вратите,
шумете, смейте се на глас -
докрай, додето разцъвтите,
ще мъкнем влагата към вас!


Валери Петров