Революция

от

Славомир Мрожек

В моята стая леглото стоеше тук, гардеробът там, а помежду им масата.

Докато не ми омръзна. Преместих леглото там, а гардероба тук.

Известно време усещах живителния лъх на новото. Обаче после - пак скука.

Дойдох до заключението, че изворът на скуката е масата, по-скоро нейното неизменно централно положение.

Преместих масата там, а леглото в средата. Неконформистки.

Новата новост отново ме оживи и докато траеше, понасях неконформистиката непоносимост, която тя предизвика. Щото сега не можех да спя с лице към стената, а това беше любимото ми положение.

След известно време обаче новостта престана да бъде и остана само непоносимостта. Та преместих леглото тук, а гардероба по средата.

Този път промяната беше радикална. Гардероб в центъра на стаята, това е повече от неконформизъм. Авангард.

Но след известно време... Ех, да не беше това "известно време". С една дума, дори гардеробът в центъра на стаята вече не ми се струваше нещо ново и необичайно.

Трябваше да извърша прелом, да взема принципно решение. Ако в едни определени рамки не е възможна никаква истинска промяна , трябва да се излезе от тези рамки. Изцяло. Когато неконформизмът не стига, а авангардът не дава резултат, трябва да се извършва революция.

Реших да спя в гардероба. Всеки, опитал да спи прав в гардероба знае, че подобно неудобство не позволява никакво спане, да не говорим за изтръпването на краката и болките в гръбнака.

Да, това беше правилното решение. Успех, пълна победа. Защото този път и "известно време" се оказа безсилно. След известно време не само свикнах с промяната, сиреч тя си остана промяна, ами тъкмо обратното, усещах тази промяна все по-силно, защото болката се усилваше с течение на времето.

И всичко щеше да бъде прекрасно, ако моята физическа издръжливост не беше тъй ограничена. Една нощ не издържах. Излязох от гардероба и си легнах в леглото. Спах три денонощия. След това преместих гардероба до стената, а масата в средата, защото гардеробът в средата ми пречеше.

Сега леглото пак е тук, гардеробът там, помежду им е масата. Като ми омръзне, си припомням времето, когато бях революционер.