неделя, 12 януари 2014 г.

Изтъркулила се е цяла година в мълчание! Но не е имало никакво мълчание, само тук така изглежда. Е, какво... май не ме бива за блог. Предпочитам да се изразявам по други начини. Пък тук и без това никой не влиза, то няма и за какво :)
Обаче - филмът за Гинка се допича, почти финално - музика, звук, надписи.... местя, пробвам, слушам предложения, съвети. Име си има вече... Как какво! "Гинка".

четвъртък, 3 януари 2013 г.

нов език, нова поезия

Булат Окуджава.
Нов за мене свят.



Здесь птицы не поют,
Деревья не растут
И только мы плечом к плечу
Врастаем в землю тут.
Горит и кружится планета,
Над нашей Родиною дым.
И значит нам нужна одна победа!
Одна на всех, мы за ценой не постоим (2).
Пр.
Нас ждет огонь смертельный,
И все ж бессилен он.
Сомненья прочь, уходит в ночь отдельный
Десятый наш десантный батальон (2).
Лишь только бой угас -
Звучит другой приказ.
И почтальон сойдет с ума
Разыскивая нас.
Взлетает красная ракета,
Бьет пулемет неутомим.
И значит нам нужна одна победа!
Одна на всех, мы за ценой не постоим (2).
Пр...
От Курска и Орла
Война нас довела
До самых вражеских ворот,
Такие, брат, дела.
Когда-нибудь мы вспомним это
И не поверится самим.
А нынче нам нужна одна победа!
Одна на всех, мы за ценой не постоим (2).
Пр...

неделя, 25 ноември 2012 г.

Всички ние идваме тук от другаде и имаме какво да кажем заради онзи, който ни е пратил тук. Това е посланието, ала не обичам много тази дума, защото е прекалено тържествена. Да кажем онова, което имаме да кажем, е най-важното, защото той ще ни потърси сметка. А какво мисли светът, е съвсем друга история. Склонен съм да мисля, че то не ни засяга.

Жулиен Грийн

петък, 16 ноември 2012 г.

Beethoven, Symphony # 7




Уча се да възприемам и разбирам. Не винаги успявам. Но това тук.... тръпна от вълнение.

четвъртък, 15 ноември 2012 г.


Събудих се от лош сън и чух колко е тихо в 5 часа сутринта. Станах и си записах - тишината пука в ушите ми нощем.
Нищо особено, но намерих бележката сутринта :).

петък, 2 ноември 2012 г.

Революция




от
Славомир Мрожек


В моята стая леглото стоеше тук, гардеробът там, а помежду им масата.
Докато не ми омръзна. Преместих леглото там, а гардероба тук.
Известно време усещах живителния лъх на новото. Обаче после - пак скука.
Дойдох до заключението, че изворът на скуката е масата, по-скоро нейното неизменно централно положение.
Преместих масата там, а леглото в средата. Неконформистки.
Новата новост отново ме оживи и докато траеше, понасях неконформистиката непоносимост, която тя предизвика. Щото сега не можех да спя с лице към стената, а това беше любимото ми положение.
След известно време обаче новостта престана да бъде и остана само непоносимостта. Та преместих леглото тук, а гардероба по средата.
Този път промяната беше радикална. Гардероб в центъра на стаята, това е повече от неконформизъм. Авангард.
Но след известно време... Ех, да не беше това "известно време". С една дума, дори гардеробът в центъра на стаята вече не ми се струваше нещо ново и необичайно.
Трябваше да извърша прелом, да взема принципно решение. Ако в едни определени рамки не е възможна никаква истинска промяна , трябва да се излезе от тези рамки. Изцяло. Когато неконформизмът не стига, а авангардът не дава резултат, трябва да се извършва революция.
Реших да спя в гардероба. Всеки, опитал да спи прав в гардероба знае, че подобно неудобство не позволява никакво спане, да не говорим за изтръпването на краката и болките в гръбнака.
Да, това беше правилното решение. Успех, пълна победа. Защото този път и "известно време" се оказа безсилно. След известно време не само свикнах с промяната, сиреч тя си остана промяна, ами тъкмо обратното, усещах тази промяна все по-силно, защото болката се усилваше с течение на времето.
И всичко щеше да бъде прекрасно, ако моята физическа издръжливост не беше тъй ограничена. Една нощ не издържах. Излязох от гардероба и си легнах в леглото. Спах три денонощия. След това преместих гардероба до стената, а масата в средата, защото гардеробът в средата ми пречеше.
Сега леглото пак е тук, гардеробът там, помежду им е масата. Като ми омръзне, си припомням времето, когато бях революционер.

четвъртък, 1 ноември 2012 г.




Това го чух за първи път.