както в любовните преживявания човек е най-концентриран в
случващото се, то най-много го променя, изважда слабите му страни, измъчва го и
по този начин той пораства, така сега ми се струва, че заниманието с кино действа по
същия начин. цялата главоблъсканица,
уморителната подготовка, общуването с хора, а после свръхконцентрацията по
време на снимки, опитът да не се изпусне важното в суматохата, насреща ти – актьорите, които постепенно започват да ти се доверяват, всички, които
помагат, изцяло на добра воля и влагат цялото си старание, оператора, с когото
се чувствам сигурна, всичкото това ми се струва любовно преживяване.
и като след всяко такова, остава голямо празно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар