понеделник, 30 януари 2012 г.

Едно куче

лае под прозореца в нощта. Пресипнало и упорито, някак уплашено лае. 
Кучетата не лаят така, когато е лято. 
Отиде си. Къде ли в тоя студ? 

четвъртък, 26 януари 2012 г.

четвъртък, 19 януари 2012 г.

сънувах,

че той беше отвън, на един балкон, не знам какъв, а аз бях вътре, гледах го през прозореца  в гръб, беше лятно, той с къси ръкави и крачоли, помислих си – за свободен и независим ли се мисли, че може да сваля момичета? предложи им мляко от своето, което пиеше, не от чаша, а от тенджера – предложи го нескопосано, смотано, те не му обърнаха внимание и той си продължи да пие. аз си лежах вътре и го гледах и си мислех какъв тъпак, но толкова добре го познавах и можех да предвидя поведението му, и нещо от сорта на това, че май само аз обичам неговата смотаност ми мина през ума, няма нужда да се докарва пред мен, няма нужда, не това ми харесва, не това, а просто вратлето му в контражур и кривите космати крака. това ми стига.

понеделник, 16 януари 2012 г.

мисля си за

 зимни познанства
 затрупани със сняг
 и поледица отгоре





а тази песен ги озвучава.

събота, 7 януари 2012 г.

Японският филм

На остров гол живеят двама
и го поливат нощ и ден.
Това е филмът. Друго няма.
И вий скучаете край мен.

Жената, хвърлила черпака,
се просва с хълцания зли.
А вий се смеете във мрака
на глупостта, че сте дошли.

Защо? Нима сте духом голи
подобно оня остров там?
Ако е тъй, то за какво ли
се трудиме над вас, не знам.

Но на екрана, мълчалива,
жената се изправя пак,
за да полива свойта нива
все тъй, черпак подир черпак.

Сега вървете към вратите,
шумете, смейте се на глас -
докрай, додето разцъвтите,
ще мъкнем влагата към вас!


Валери Петров